РЕФОРМАТА В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

След 2010 г Наказателно-Процесуалният кодекс (НПК) е многократно изменян. Материята е специфична, като следва да се предостави защита на гражданите, а не допускане на своеволия в
досъдебното производство или ограничаване на правата на защитата и съответно увеличаване правомощията на прокуратурата. НПК следва да определя реда, по който се извършва
наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Дали новите промени кореспондират с основните
цели на кодекса само времето ще покаже.

Съществена промяна в НПК е допускането на намеса на прокурора по наказателните дела от частен характер, а именно производствата, които започват по тъжба на пострадалия. Когато на
досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство не се прекратява, като прокурорът уведомява
пострадалия за правото му в едномесечен срок да подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК.

Прокурорът трябва да уведоми пострадалия да се обърне към съда. Тук не се обръща внимание, че сроковете за подаване на тъжбата са следните,а именно: в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Има съществена празнота какво става ако е избит зъб на пострадалото лице – следва да чакаме постановлението на прокурора и ако не сме доволни обжалваме го пред съда.

Друга промяна засяга подаване на молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител, както и молбата за прядявяване на граждански иск пред първоинстанционния
съд. . Молбата може да бъде устна или писмена. Срокът за подаване на молбата, регламентиран от чл. 77 ал. 3 НПК , се установява най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. След като молбата за участие и конституиране може да е устна, как срокът за преклудиране на това действие се установява до започване на съдебното заседание.

Съществено измениние в НПК има и относно допускането на изброяване за видовите писмени доказателствени средства. Включват се в доказателствените средства докладите и
приложените към тях документи относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите, ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за
задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, както и докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция от извършени финансови
инспекции и одитните доклади по чл. 56 от Закона за Сметната палата и приложените към тях документи. Изброяването на доказателствените средства не е изчерпателно, като е направено
допълнение, което е съществено противоконституционна разпоредба . Не може да се допусне ревизионните актове да обвързват наказателния съд.

Променена е и нормата относно районите, в които се извършва досъдебното производство. (Чл.195 НПК). Допуска се с разрешение на главния прокурор досъдебното
производство по определни случаи да се извършва и в друг район. По този начин всяко дело може да се разглежда в друг район това съответно ще определя и избора на съд.

Друго изменение в НПК е нормата на чл. 247 ал.3 когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган. Допуска се възможност наказателното
производство да приключи с акт за налагане на административно нарушение, постновено по закон или указ, което е недопустимо.