Уредбата на този въпрос се съдържа в Закона за устройство на територията – от чл. 192 до чл.194. Нормативният акт предвижда изрично, че правото на преминаване през съответния чужд
поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Това са задължителни изисквания към формата. Неизпълнението на което и да е от тях означава, първо,
че няма съгласие и второ, че изобщо не възниква това право. Законът не позволява в този случай две страни или повече да се разберат устно, че едната дава на другата възможност да си прокара тръбите за вода през собствения имот.
Законът дава възможност за решение на проблема ако не е постигнато съгласие на собствениците на поземлените имоти. В него е постановено, че "ако друго техническо решение е
явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината". Ако се визират държавни имоти, то тогава заповед издава областният управител.
Учредяването на правото на преминаване през чужд поземлен имот става възмездно и лицето, в чиято полза е учредено, дължи обезщетение на собственика на съответния чужд имот.
То се определя по специални правила, указани в чл. 210 от Закона за устройство на територията.
За целта се изготвя оценка и се определя размерът и изплащането на обезщетението. Това става от комисия, назначена от кмета на общината, която изчислява сумата по пазарни цени. Решението се съобщава на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като то може да се
обжалва.
Ако всичко е наред, сумата по обезщетението по влязлата в сила оценка се внася по сметка в търговска банка и се изплаща на правоимащия – в случая собственика на чуждия
поземлен имот, през който ще се преминава, по нареждане на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице.
Законът въвежда и няколко забрани, свързани с правото на преминаване. Това право не може да се използва така, че да се влошават условията за застрояване, да се препятства трайното
използване на имотите и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Тези забрани могат да се преодолеят единствено, ако страните по договора за учредяване са се
съгласили правото да го има, независимо от влошаването.
Важно е да се знае, че договорът и заповедта на кмета се вписват задължително в имотния регистър по партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право на
преминаване, както и по партидата на имота, върху който е учредено правото на преминаване.
Сходно на гореописаното право е и правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти – например водопроводи,
телефонни връзки и т.н. То също се учредява с писмен договор между собствениците на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите. С него се придобива право да се изгради и
придобие собствеността върху отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия имот. Този договор също е възмезден, като обезщетението се определя по вече описания за правото на преминаване ред.
Има и още два варианта, в които се налага собственик на недвижим имот да осигурява достъп през него. Собственикът е длъжен да осигури свободен достъп за извършване на
разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и др. работи, във връзка с устройство на територията. Това става или със заповед на кмета, или в някои особени случаи със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.
Собствениците на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях и за извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на
комплексни геозащитни проекти (например укрепване на свлачища, защита на речни и морски брегове и др.). В последните два случая, ако не се даде достъп, може да се стигне до осигуряване на такъв по принудителен административен ред, включително и със съдействието на полицията.