ПРОМЕНИ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПОСОКА ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ

В последния момент парламентът прие Закона за концесиите, което доведе до протести на природозащитници пред Президентството и съответно наложено Вето върху закона от
Президента. Законът за концесиите бе приет с гласовете на 70 от 76 присъстващи депутати, като това се случи точно преди разпускането на 43-то Народно събрание.
Промените в Закона за концесиите бяха наложени, за да се отговори на изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 февруари 2014г за възлагане на
договори за концесия. Новият нормативен акт в България щеше да отмени действащите Закон за концесиите и Закон за публично-частното парньорство.

Промените засягат следните изменения:
Допуска се в България да действат три вида концесии: Освен досегашните концесии за строителство и за услуги, се въвежда и концесия за ползване на публична държавна или общинска
собственост. При нея публичен орган ще предоставя право на дружество да извършва стопанска дейност с обект, който е негова собственост, без да се възлага изпълнение на строителство или предоставяне на услуги. Концесионерът ще извършва стопанска дейност с обекта. Въвежда се изискване за заплащане на концесионна такса, като освен това концесионерът ще трябва да има и инвестиционна програма, с която да осигури поддържането на обекта в експлоатационна годност.

Променят се органите, които възлагат концесиите: Това ще са министрите или кметовете на местно ниво, като Министерският съвет и общинските съвети ще одобряват основните актове,
свързани с тях ,а именно откриване на процедура, изменение или прекратяване на концесионен договор. Концесия ще може да бъде откривана и само в случаите, когато тя е включена в плана за действие на държавните или общински концесии.

Променят се сроковете за възлагане: Една от най-големите промени в закона е премахването на досегашния 35-годишен максимален срок на концесията. При концесиите за
строителство и услуги срокът на концесиите може да бъде по-дълъг от 35 години, но такава концесионна процедура трябва да може да стартира само след решение на парламента. За
общинските концесии е определен срок от 20 години, като при удължаване до 35 години е необходимо решение на 2/3 от общинския съвет, а за срок над 35 години на парламента.
Въвеждат се ограничения при непарична вноска: Въвеждат се ограничения в случаите, когато държавата или общината участват с непарична вноска. В този случай ще могат да се
апортират само ограничени вещни права – право на ползване, право на строеж, право на надстрояване и пристрояване, сервитути, като те могат да бъдат учредени само за срока на
концесията.

Ветото на Президента относно Закона за концесиите главно акцентира върху основния проблем при концесиите, а именно липсата на прозрачност при процедурите за отдаването им.
Точно това трябва да се промени изначално. Също така трябва да се посочат детайлно изискванията и за новата категория "запазени" концесии, които ще са по програми за създаване на защитени работни места за хора в неравностойно положение или с увреждания.

Към настоящият момент Народното събрание трябва да продължи процедурата по закона от момента на ветото. Това от своя страна ще увеличи срока с още поне половин година за
приемането на закона. Най-важното е да се коригират наложените съответно бележки и да се премахнат проблемните моменти. Също така е необходимо да се осведоми обществото и бизнеса относно аргументираните доводи за промени, които няма да водят до въвеждане на „вечни концесии“ или до липса на прозрачност. Всяка една промяна трябва да пулсира и да води до полза за обществото, а не на публичните органи или концесионери с неограничени права.